Макар и не толкова явно и разпространено из публичното пространство, в днешно време доста работодатели и хора изцяло се опитват да намерят информация за свои настоящи и бъдещи служтели, тъй като хората напоследък са се научили доста добре да прикриват себе си. По един начин се представят в началото, а след това изплува истинската им същност. Именно интернет пространството е мястото, където сега няма „скрито покрито”. Много често самите ние не знаем каква информация има за нас в социалните мрежи. Когато това стане достояние на висшестоящите по един или друг начин, случайно или не, то тогава нашето бъдеще е застрашено.
В повечето случаи, присъствието ни в Интернет е „видимо“ за Мрежата и за по-запознатите с нея и с начина на функционирането й потребители и администратори. Идентификацията може да бъде извършена по различни начини, включително чрез IP-адреса на използвания за достъп компютър, чрез данните от потребителския профил (акаунт, регистрация и пр.) в различни социални мрежи, чрез снимките, на които присъства изображение на потребителя (обозначено или не).
Неизбежните дигитални следи от активността на потребителите в Интернет понякога правят поведението ни много по - прозрачно отколкото бихме искали. Желанието да се регулира проследяването на потребителската активност в Интернет идва от осъзнаването на обстоятелството, че в ерата на информационните технологии информацията е едно от най - силните оръжия за контрол и въздействие върху хората. За да бъде осигурена търсената правна защита на личната онлайн неприкосновеност, е необходимо да се изясни, поне в основни линии, начинът на събиране на информация за потребителите в Интернет. Дигиталните следи и проследяването на онлайн активността са свързани с един особен вид "кулинарни" явления в Интернет. Става въпрос за т. нар. бисквитки (cookies). Те представляват код, съхраняван от уеб браузъра на компютъра на потребителя, осигуряващ информация за определени програми относно посещаваните през този браузъра сайтове и места в интернет. Директива 2002/58/ЕО на европейския парламент и на съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) разграничава така наречения софтуер за наблюдение, снифери, скрити идентификатори и други подобни устройства. Тъй като могат да влязат в терминала на потребителите без тяхното знание, за да получат достъп до информация, да съхраняват скрита информация или да проследяват действията на потребителя, те представляват сериозна опасност за правото на неприкосновеност на личния живот на потребителите. Поради това Директивата посочва, че използването на такива устройства трябва да бъде позволено само за законни цели със знанието на заинтересованите потребители (т. 24 от преамбюла на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации). За тях е необходимо предварителното наличие на изрично информирано съгласие от страна на потребителя. От вече споменатите бисквитки (cookies), които Директивата признава, че могат да бъдат „легитимни и полезни средства, например при анализиране на ефективността на дизайна на Интернет страницата, при рекламиране и при проверка идентичността на потребителя, ангажиран в сделки онлайн“. Тяхната употреба, според посочената директива, трябва да се разреши, при условие че потребителите са снабдени с ясна и точна информация относно целите на подобни приспособления. Тази информация следва да бъде предоставена предварително на потребителя и той да изрази своето съгласие с нея или да разполага с възможността да откаже зареждането на бисквитки. Именно в това се изразява информираността на съгласието за следене на потребителите.
